автор: Albatros

... и кой е Клод Мане, и кой Моне? –
ще го решим въпроса във леглото.
Аз твоите изящни рамене
ще ги рисувам с устни – същи Джото.

Тъй както ми диктува Господ Бог,
и както само Дяволът ме учи –
ще бъда тази нощ Винсент ван Гог
или пък Шишкин – с брезовия ручей.

И – ако имах мъничко талант,
щях с кеф да те извезам на гергефа.
Сравнено с мен, дори един Рембранд
така до днес не си е правил кефа!

И нека да оставим Пол Гоген
на мира с папуаските в Гвинея.
Ти си Жена, създадена за мен –
додето те рисувам, ще те пея!

Пред теб дори и Йеронимус Бош
би се разкаял, Гений зъл на злото...
Защото, мила, в тази свята нощ
ти в стаята ми слезе – от платното.