автор: diogen

Перото ми мухлясало в плесен,
в мастилницата сипал съм вода
нали съм си поет отнесен
драсках по листа, без да разбера

Нахвърлях мисли подредени в рими
целувах нимфи, борих се с орли
герой в измислени покои
ту неприятел бодах със стрели

Оказа се че съм заспал на листа
до мен бокал със мента чиста
и спал съм с цели дни наред
събудих се, боли чело отпред

и празен лист пред мен е
Къде избягал е стиха
Ех Диогене, Диогене
запали си факла и към върха

да казват що си искат другите
и с анекдоти да разказват
че посред бял ден палиш факла
и търсиш себеподобен разпнат
от хорски приказки във хоремаг