автор: LeoBedrosian

Във сайта е тихо
последните автори
мними читатели
се изнизват безшумно
по терлици
оставили своите отпечатъци
върху бездушни
страници.

Оставаме двамата с БАЙГАЗЕН
да осмисляме казаното
от нови и стари колеги
по перо,
които никога не
за виждали гъска..

Мислим, мислим
пък прописваме,
протракваме по-скоро
по кирливите клавиши
и ние нещо безмислено.
така, а сега ще го изпратим
с надежда някой
позакъснял админ
да го пусне на първа
...
пък да става каквото ще!
"Он ша ми вика не мене той!
Кой е он бе!" казваме си,
когато някой реши,
че по-бездарно нещо не е чел. "Он знаа ли кой съм язе!?"
Умишлено използвам диалектен жаргон
за да илюстрирам нивото на
съвременната ни образованост.

След десетина минути
ника на БАЙГАЗЕН изчезва и оставам
сам в пустия и безутешен сайт.
Дали да попрочета безмислието,
което току що сътворих, или...
Натискам смело "Изпрати"
пък да става каквото ще.
Вънка облаците заплашват
да се разреват неудържимо,
което ме успокоява.
Няма само аз да рева душевно!

Напускам бавно унилия офис
и се запътвам натам...
Къде ли? Ами не знам да ви кажа.
Нанякъде... към случайността.