автор: diogen

Току що преживя четвърти инсулт.
Отдавна искам да тръгна по твоя път,
но сърцето не дава да те изпреваря,
нито да насилвам съдбата.
С болката отдавна съм свикнал,
страданието е мой далечен приятел
и го държа далеч за да не ми пречи.
Опитва се да напомня за себе си,
но го мачкам с ръце и нозе в ежедневието.
Все на някой му излиза късмет орисан
брат малък да погребе, после баща същисан.
От теб съм се учил мамо.
Да бъда силен, или поне да приличам.