автор: holi_day

Откраднал времето в нощта,
но без да се оплаква тя.
Ефирно потреперила Луната
и засияла в небосвода с блясък.
Не й било самотно тихо вече,
сиянието й се виждало далече.
Лунната пътека я прегърнала
и в нежна нощна люлка се превърнала.
Спи, спи, спи...