автор: Albatros

... да се загледаш в себе си, когато
умът ти нейде тихо си хвърчи –
като едно врабченце посред лято,
вторачило във смислите очи,
да се заровиш в скришните килери
на минали през тебе Времена,
и тихичко да си речеш: – Валерий,
ти мина жив през не една война!
Какво спечели в тях? Какво изгуби?
Нима пари? И кюлчета злата̀?
Живя – щастлив, в светулкови коруби! –
загърбил в полет дребните неща.
От страсти и лукавства необсебен,
ти бе дори към себе си жесток! –
Баща на тишините! – що са в тебе,
единствен беше твоят Господ Бог.
Замина си Вълшебникът с килима.
За сбогом ти помаха! – тъжен брат.

А теб навярно утре ще те има
във смислите на по-добрия свят.