автор: Albatros

... неразумно живях – и все тъй неразумно живея,
един стар развейпрах, се ветрея във Варна на кея,
втори век превалих, а все тъй си останах детенце,
и със моя луд стих къртя брави и пранги, кепенци,
роб на благата вест, всяка болка лекувах със песен,
хляб за брата злочест със сълзи и до днес не омесих,
всяка лишна пара́ във чашлето на просяка пусках,
нивга дума добра не преливах от празно във пусто,
И – красив! – ще умра. И това е въпрос на Изкуство.

18 май 2023 г.
гр. София, 9, 30 ч.