Полица, на нея четири книги,
а стената пясъчно пропада,
впримчен между нейните обги,
помен е животът в плачеща балада…
Разпнати по две в усмивки и тъги,
на полицата между рая и ада
в книги четири сме аз и ти,
а стената пясъчно пропада …