автор: fadul

- Айде, деее! - изнервничи младата жена – корени хванах да те чакам да свършиш някоя полезна работа!
Той загърби дупката, която копаеше, плюна мъжки и й се сопна, но леко чехленски:
- Извинявай, мила, но пръстта е много твърда! Правя, каквото мога.

- Ако наблягаше толкова на работата, колкото на оправданията, досега да го беше изкопал тъпото злато и вече да сме на оглед на най-хубавия мезонет в „Банишора“! Мичето ще се пукне от яд, когато ми види прането на балкона. А сега какво – делим обща тоалетна с второкурсници от Югозападния. Пък!-тропна с краче тя, белким го засрами и подкамшици да се стяга. Той понечи да каже нещо, примерно, че са тук заради изкуфелия й дядо, който и даде сватбен дар - някаква стара карта, и ги увери, че точно тук, по турско, Вълчан войвода заровил намколкоси това злато. Само трябвало да дойдат, да копнат, и ей, живот, здравей, здравей! Така става то, ако имаше злато, защо той не го беше изкопал?! Ама кой да мисли…
- Скъпа, просто се опитвам да направя най-доброто за нашето бъдеще. Имай ми повече вяра!
- Вяра, а? Оная Вяра ли, дето те хванах да й пращаш емотикони?! Всички въже сте свине! - и тя извъртя поглед към бъдещето без него, което май скоро идваше. По-скоро, отколкото можеше да предположи.
- Само още две копки и ще го намеря! Не ми обръщай гръб точно сега, когато сме на път на станем богати! – и с фалшив ентусиазъм се нахвърли отново на лопатата.
- Писна ми от теб, мама беше права, защо не я послушах!!- избухна в сълзи тя и го стресна. Наблизо мина уазката на горското, изтрещя и повърна пушеци. След няколко копки неочаквано се чу тъп звук, като удар на метал в дърво… Да му се не надяваш на дъртия. Той разри пръстта с шепи, и отдолу се показа дървен капак с восъчен печат, върху който ясно се различаваха инициалите „В.В-да.“. Той се разтрепери от вълнение, а тя зяпаше в нищото и мислеше за съветите на мъдрата си майка. С притиснат от вълнение глас той я призова за малко внимание:
- Ето, видя ли? Нали ти казах, че не трябва да губиш надежда?
- Коя Надежда, да не е оная, на която си предложил брак, преди да се запознаем? Или е някоя нова Надежда, с която нагло ми изневеряваш?! – и продължаваше да гледа нанякъде. Той помълча минута, след това хвърли няколко шепи пръст върху капака и каза:
- Дай да се откажем, мила! Или няма нищо, или вече са го намерили.
Без да каже нито дума, вирнала глава като скандинавска лодка, тя пое към колата. Той зари дупката и припна щастлив след нея. Щеше да се върне тук след седмица, максимум две. Но този път с Надежда.