Студ смразяващ, странна пролет, цветовете съсухри,
зайьо някъде се стрелна, меца ленно още спи,
и врабчето скок, стакато, все премята крак връз крак,
времето стремглаво, смита стъпките ни в зиг и заг.
Жал витае и оплита в мрежата си, тръпки, страх
и кога ли ще отлитна в облаците, не успях,
колелото се завихри бясно, в шемет, буря, прах,
семенцето не покълна, уморена вече спрях.
Дъжд пронизва, едра шарка, чука на перваза, студ.
Щъркелът пелтечи, трака, разкрилен на оня стълб.
Жал облъхва ме, до тука, свърши моят свят красив
край, животът ме изгърбва, звяр разюздан, зъл и див.
Шеметно се изтъркаля времето изплюва стих,
вихър плявата вършее, зърното не отделих.
Сянката ми се смалява, чезнат хълмове, поля,
тишината в миг стопява радост, жал и самота.
Крясък, шепот от върбата , листи свежи ,резеда
и животът се разшава никне зрънце и трева.
Необязден кон в нивята , слънце, облак и небе
колелото си припява, стълба времето плете.