автор: pinkmousy

Събирам в пералнята мръсните дрехи.
Душата си слагам накрая -
след стиска чорапи, бикините цветни
и тениска с кон сред безкрая.
Ще пусна душата си смело да плува,
с мехурчета прах и помия.
И болката може би ще отплува.
И мъката може да се отмие.
Изцеждам душата си от излишната болка.
На простора след туй ще я сложа.
И даже не искам да зная аз колко
поела е и дали още може.
Сред тениски с кон и спортни чорапи
ще съхне и бяла ще стане.
И утре ще бъда аз мека и блага,
за ден поне дано да остана...