автор: mariq-desislava

Липсата на смисъл е препятствие,
но не за мен.
Не и за твоите прегръдки,
от които мракът ридае
и опровергава адските огньове.
Парфюмът на тъгата е вечен товар -
не допуска тъмното да порасне.
Премълчано, сърцето чака да спре,
но само глътка от твоето небе
му е достатъчна, за да прогледне.

И ти ще ме обичаш след това -
ей толкова поне.
Защото повече не можеш.