И как пристигаш ти във София от Варна
със нощния си влак и с дозичка мерак?
А като тебе аз не мога да се барна
във Варна да пристигна- старичък дъртак.
На седмата ти пейка морен да поседна
и на студена биричка - така- във кен.
От звздният ти връх със гордост да погледна
и към затихващия във море рефрен.
И ще изпием в приказки по две- три бири
да разнищим болките ни и по дни.
А нека някой в столицата да ме дири,
за да рисуваме живота без сръдни.
И двама ще посрещаме и твойте гости,
дошли са тука да си купят някой стих.
И зажъднели вече в книжните ни пости,
да се почувстват горди във живота тих.
И възродени с поетичното ти слово,
написано сега и днеска край море,
да ги напълним джобовете със олово,
та мъката в живота тутакси да мре...