Присъствието ти –
препълнена е стаята
със твоя огън,
прелива през прозорците,
разпалва слънцето изстинало...
Минутите изгарят в тишината
на думите неказани.
А после –
вакуум във стаята!
Между стените –
в безтегловност –
душата ми витае
и през прозорците
изтича тишината
и слънцето
потъва някъде в безкрая
... при твоето отсъствие.