автор: Cyriana

Тебеширени писма помежду ни
отмива дъждът и безмълвна
над безсънния град
пак заспива нощта.

Тебеширени думи,
удавени в пороя
преди да са изречени...

И толкова е хубаво това!
Защото никому ненужни
са празните сърца на тротоара
под стъпките на хиляди крака.

А как бе просто да осееш
ти целия ми път с цветя...
и толкова красиво би било
да изговориш онези тебеширени слова.