автор: poligraf

Няма как аз тъй да ви подмина
и няма как във мен да не боли,
преди перото ми да се спомине
оставям щрих от вашите следи.

Няма как с аплаузи да пиша
за скършения клон на моите мечти,
за дупката последна на каиша
от глада, роден с репресии.

Прощавам ви, но няма да забравя,
всеки косъм в мене помни мерзостта,
абсентът неподправен със отрова
попарил моя цвят на пролетта.

Има как от ударите на камшика
на мъките да сложа чер покров -
под външността на моята обвивка
е скрита доживотната любов.