автор: traveller

Ако реша, че мога да съм сляп и да се лутам - в чуждите вселени,
ако вървя - за всички непознат, объркан, нерисуван, непотребен,
ако е трудно да съм без очи, и да напипвам мътните ти устни,
нали ще ме познаеш, по мълвата, че толкова отдавна ме изпусна?

И толкова напразно ме мълча, че даже аз забравих, че ме има.
Навярно бях объркана сълза, нашепване за нещо непростимо...
Навярно бях объркан епизод, наивна сцена, глътка от магия,
която те превръща в Сатана, дошъл до дъно жадно да изпие

объркващите мигове любов, примигващите свещи, тишината,
ръцете ми, обгърнали те грешно, когато ме целуваш необятно,
когато ме превръщаш в тръпнещ свят, из който сетивата онемяват...
Не ми е трудно да те измълча. И не умирам. Само те създавам.