Почти безкрайна беше тази нощ,
почти на брадва бе наострена луната -
злокобно тънка, из градините немощни,
Лилит пищеше с порива на вятъра.
Почти готически потъна този град
във кратера на черната ѝ сянка
и тя го сдъвка лакомо и с яд,
след това потъна
в следлюбовна дрямка.
Почти наистина висеше на въже
надеждата, че утре ще ме има.
Луната блесна с острие
и падна възнак
над съседските комини.