автор: poligraf

Едно си, ти, разцъфнало сред рози
във този китен подбалкански кът -
училището първо с педагози,
славило в Румелията Казанлък.

По твоята отъпкана пътека,
стъпки школските, безброй, изпила,
гласът на възрожденеца отеква,
минало със бъдеще се слива.

Във делника суров на сиво бреме,
светът, когато е на кръстопът,
ти, винаги чукът било си, стреме,
ковало знанието със умът.

Със болка и щастие, с тих благослов
се ражда във теб ученикът,
в сияйното бяло на топла любов -
просветна, необятна, велика.

Съдба си, ти, училище любимо -
гимназия си днес със чар пленим,
аз знам, че тебе вечно ще те има
и с пламъка ти вечно ще горим.

Крилата ти, гимназийо, богати,
даряват полета във светлина
със онзи ведър и попътен вятър
на прогреса златен в бъдността!