автор: pinkmousy

На този изстрадал народ,
изгубил човешкия корен,
излъган, оглозган и гонен,
без вяра, дори без живот,

без бъдеще и без надежда,
с минало, силом отнемано,
надбягващ се със времето,
и който все не проглежда,

на този изстрадал народ
бих дала аз капка надежда,
и някой да го повежда,
и да поеме в ръце своя ход.

На този изстрадал народ,
тъй търпелив и покорен,
забравил величие и корен,
децата си пращащ без род,

отказващ се сам, доброволно,
разменящ злато за смет,
с управници все без късмет,
все да го грабят доволно,

на този изстрадал народ
светлина във душата бих дала,
да прекъсне сам тази развала
и да поеме в ръце своя ход.