автор: pinkmousy

Едва са се показали листата,
но вече си е истинска гора.
И слънцето ги ръси със позлата,
и птиците разказват чудеса.
И би било тъй приказно красиво,
ако вървеше с мен под тези дървеса.
И да те гледам леко аз наивно,
докат‘ ме галиш нежно със ръка.
И би било вълшебно романтично
да ме целуваш нежно по врата,
и плъзгайки се, леко нелогично,
да хапеш чувствените ми зърна.
И би било почти невероятно
зад падналия дънер, там отвъд,
да ме събориш и неколкократно
да ми покажеш колко ти си твърд.
И би било напълно приемливо,
ако във тази приказна гора,
сред дънери, дървета причудливи,
се срещнем пак, дори и през нощта.