И ето, днес стоя смирена в храма.
И укротявам демоните в мен.
Но ти ми липсваш. И покой аз нямам.
И век е дълъг всеки тъжен ден.
И аз съм грешна, както Магдалена,
но аз със демонът се боря сам сама.
И ако теб изгоня от душата си, ще взема
в светица някак да се преродя.
Но ти си там от векове и още
ще ме преследваш, от живот в живот.
Безсмислено е да заспивам нощем.
Денят безкрайно влачи своя ход.
Стоя смирено, даже коленича.
Допирам длани, тихичко мълвя...
И нека като мъничко момиче,
оставя аз товарът настрана.
И нека се смили над мене Богът,
и нека този казус се реши,
защото ясно е - сама не мога
да разделя две срастнали души...