автор: BAIGEZAN

Аз съм сбор от слабости и страсти,
пълен съм и със душевни красти.
Но, две страсти няма в мен,
аз от тях съм си лишен.

Веч прекалено съм далече
от хватката на гордостта.
Сърцето ми избягна вече
прегръдката на завистта.

А днеска тези два порока
подмамват ни надлъж и шир,
подобно на река дълбока,
с коварен на завоя вир.

Затуй, доволен от съдбата,
що мойрите ми отредиха,
охотно хапвам от софрата
и си редя полека стиха!