автор: ina_krein

Глава 4. – Нова квартира и спасена чужда чест (лятото и есента на 2019 г.)
Музиката се чуваше най-малко един километър в радиус. Сватбата беше започнала. „Дотук с надеждите за Мария.“, кисело отбеляза Монката, докато се бръснеше в огледалото, поне два пъти по-старо от него. Най-добре да идеше в града – все някой щеше да го закара дотам. Щеше да се помотае из кръчмите или да опита сладкишите в малката сладкарница, за радост на диабета, дебнещ из засада. Усещаше болка някъде в ъгъла на душата си (ако душите имат такъв). Поряза се, изруга и хвърли самобръсначката на пода.
Погледна се в огледалото – сивите му очи бяха потъмнели. Музиката ставаше все по-силна. А чувството за самота – по-тягостно. Гарванът го гледаше съчувствено отвън.

По стълбите нямаше никой и докторът с облекчение се измъкна. В двора обаче го чакаха няколко жени сватбарки в засада. Щом го видяха, нададоха весели възгласи:

– Ууу, докторче, как си се накиприл за сватбата! – огледаха го одобрително. – Ха дано и теб скоро оженим за някое хубаво наше момиче! Ха-ха!

– Аз няма да ходя на сватбата, имам работа – с равен тон произнесе той, знаейки, че така хвърля граната в блато, ала не можеше след тези горещи нощи да гледа Мария с друг.

– Как така няма да дойдеш? – изпищяха в хор бабите така, сякаш бе взривил църква.

Като с вълшебна пръчка се появи Елефтера (колко му заприлича на Круела) с ръце на кръста и поглед, хвърлящ светкавици като Зевс. Белият гълъб кацна на близкия дувар.

– Няма да мръднеш от село, докато младите не подпишат! – с властен тон заяви тя. – Разбра ли, докторе? – наблягайки на р-то гърлено, жената го изгледа страшно.

Монката сбърчи чело и се загледа в облаците. Минаващ самолет оставяше светла пътека, като съдбовен знак за нов път, очакващ своя избраник. През ума му премина последното, което се говореше за белите дири от самолетите. Беше ли възможно да е така? Да можеше да се метне на някой облак и да изчезнат оттук завинаги – двамата с Мария!

– Ти чу ли какво ти казах? – почти кресна възрастната жена така, че младият мъж се сепна и я погледна изненадано.

Какво ѝ ставаше? Музиката набиваше ритъма с тъпана дум-дум, дум-дум, почти като за предстоящо жертвоприношение. Знаеше ли нещо тайно Кировица, та викна така?

Черната и Бялата мория стояха наблизо и се разхлаждаха с ветрила от слънце. Скоро празникът наистина щеше да има нужда от лекар. От сватбата до погребението бе само една крачка – животът. Хората не искаха да го разберат. Или не можеха. „За няколко века как не поумняха поне с трохичка повече?“, питаше се Черната мория. Но отговор не получи, защото прекрасно го знаеше. Човешката природа беше съзнателно разрушителна.

Ябълковият аромат се завъртя около мориите, прегърна жените, плъзна ръце около лекаря и седна на близкия стълб. Вятърът направи пирует около него и отлетя на юг.

Младият мъж огледа Елефтера от глава до пети и заяви с равен тон:

– Утре се местя при Кольо Благия. Днес си изнасям багажа. След сватбата.

Чуваше се как тишината диша на пресекулки. Очите на възрастната жена и младия мъж не трепваха. Сватбарките стояха като вкопани. Облаците Гръм и Тряс се бяха навели толкова ниско над короните на дърветата, че аха-аха да тупнат на плочките и да направят дупка сред тротоара колкото кратер на вулкан. Ароматът на времето кихна и мелодията пак заплува сред въздуха – дум-дум-дум. Кой щеше да бъде жертвата? Гарванът мълчеше.

– Хубаво – провлече думите Елефтера, сякаш се сети внезапно нещо важно. – Щом така си решил – направи секунда пауза и изстреля войнствено: – Но ще присъстваш на сватбата.

Нямаше скандал, нито драма. Изненадата на Монката бе по-голяма от печалба в лотарийно билетче – „Изтрий и виж.“ Мъжът погледна въпросително бившата си вече хазяйка, а тя троснато му поясни като на малоумен:

– На селските сватби винаги има нужда от лекар – и обидено му обърна гръб, като влезе в къщата.

Докторът седна на двора да си проясни главата и да начертае стратегически план за деня. Както и да намери помощници за пренасянето. Отново усети топла енергийна прегръдка, която разля успокоение по тялото му. Беше уверен, че постъпва правилно.

Празненството набираше скорост. Бай Страхил не спираше да танцува, сякаш бе сложил бързоходки на краката си. Лекарят го наблюдаваше с безпокойство. Ако последната отхвърлена диагноза не се окажеше толкова отхвърлена, скоро щеше да има проблем. Инжекциите не бяха вълшебни, имаха лимит на време, но нямаше как сега да го обясни на сватбаря, който се вихреше в емоционално торнадо.

Сърцето му се сви, когато видя булката – красива, изящна, женствена. Погледите им се пресякоха и тя сведе очи. „Точно на мен ли?“ – изруга Монката ядно. – „Парите са промили мозъците на всички. От това само бели чакай. И работа за доктори като мен.“

Огледа шарената тълпа за младоженеца. Доста бързо отпиваше от бутилка с уиски. „Наистина ще има проблем.“, рече си докторът. Имаше подобен спомен, може би от минал живот. Булката плаче, младоженецът отказва да тръгне за общината, той се намесва, а след това пише на някого смъртен акт. „Глупости! Я се стегни!“ – изкомандва се Емануил и се придвижи към Кольо, за да му каже, че днес ще се мести при него. Гарванът долетя пак.

– Довечера удобно ли е да си пренеса багажа у вас? – направо запита докторът.

– Когато ти е кеф, докторче – потупа го по рамото ергенът. – Етажът те чака вече.

– Малко помощ? – притеснен, добави Монката и пак се учуди – сякаш гледаше в своите очи, щом срещнеше зениците на ергена, а не знаеше да са дори далечни роднини.

– Нямай ядове – успокои го новият хазяин. – Проблеми с баба Елефтера?

– Чакай! – Монката чак сега осъзна ситуацията. – Ти си говорил с нея?

– Всичко, което е нужно за доктора – кимна ергенът и му посочи жениха. – Който няма мярка на пиене, е дупка в торба. Не пий повече, отколкото можеш да носиш, ако не искаш да станеш за смях.

– Ама се жени за хубавицата – не се стърпя младият мъж. – Ще пие шекер без вода. А селските доктори като мен ще гледат встрани.

– От тебе зависи, Арсов – обясни мъжът кратко. – Жената си иска мъж.

„А ти си още хлапе.“ – не довърши гласно мисълта си Благия. – „Но ще пораснеш.“

Заприказваха се с кръчмаря бай Танас за времето и цените на виното. Мъжът бе приятел на дядо му и държеше още фронта, въпреки че минаваше осемдесет. Акълът му си беше на място, според него само от редовния прием на гроздомицин. Докато си разказваха спомени от стари времена, бившата хазайка го дръпна за ръкава тревожно:

– Бързо ела, че стана беля!

Монката с досада направи крачка встрани, но тя се наведе към него ядосана:

– Младоженецът отказва да тръгне към общината.

Докторът реши, че тя се шегува и отвори уста да я постави на място, когато тънък плач се извиси във въздуха, стигна до него и го прободе в сърцето. Беше го чувал вече. И съжали, че не е каубой, за да застреля съперника си с един точен изстрел в челото.

– Спасявай положението, че отиде честта на момичето – изсъска Елефтера гневно.

Като стрела младият мъж притича до дома и се върна със спешната чанта. Хората съчувствено му направиха път към стаята, където се бе барикадирал бъдещият съпруг.

– Нняяма да се оженя за тая селска маймуууна! – викаше с цяло гърло той. – Не ме интересува честна ли е била, или не! Аз имам, ррразбираш ли, мнооого пари! Не ми тряаат жена и деца на врата!

– Разбийте вратата! – изкомандва с ледено спокойствие Монката.

Някога това вече се бе случило. Знаеше какво да прави и как да спаси положението. Само още не можеше да разбере чий труп скоро щеше да освидетелства. Бялата мория стоеше от лявата му страна и го гледаше влюбено. Беше същият като прадядо си Манол, който навремето бе спасил чужда чест, женейки се за момата. Белият гълъб кацна наблизо.

Докторът вадеше ампули и приготвяше нечовешка комбинация за освестяване, докато бай Киро и бай Страхил натискаха вратата, за да влязат при пияния младоженец.

– Има късмет, че е взел честта на детето ми вече! – викаше бай Страхил, червен като домат. – Иначе като го пипна след малко, щях да му извадя гръцмуля през черния дроб.

В последното докторът бе повече от уверен, затова застана като червена барета в бойна готовност до вратата с инжекция в ръка. Отчето до него горещо се молеше на Бога.

Скоро към разбиващата група се присъедини и Денко, та дървото поддаде и мъжете нахълтаха в стаята. Компютърният специалист размахваше юмруци и крещеше:

– Назад! Аз съм свободен човек! Имам пари да ви купя всичките! Селяндури!

Бай Киро и Денко го повалиха на килима без приказки, а Монката заби иглата в ръката му с космическа скорост и лазерна точност. Само след минута усети, че съпротивата отслабва и нареди:

– В банята! Пускайте студен душ!

Докато закопчаваше спешната чанта, докторът дочу тревожния вик на Мария:

– Бързо, докторе, нещо му стана на татко!

Стиснал чантата като секретно оръжие, младият доктор влетя първо в банята.

Младоженецът плачеше, мокър като кокошка, повтаряйки колко много обичал всички, особено жена си и бъдещото дете. Скоро щеше да бъде във форма за бракуване.

Нямаше нищо страшно или притеснително уж при Страхил Железния, освен червената тънка нишка, тръгнала от лявата длан нагоре. Ей как мразеше да прави урбазон! Докато търсеше ампула, Благия го подкани тревожно:

– Побързай, Монка, че го изтървахме накрая!

Бащата на невестата бе пребледнял, дори пожълтял и дишаше като риба на сухо.

– Само детето да се ожени, да видя, че ще подпишат – шептеше бащата. – Мене ме оставете… – и изгуби съзнание.

„Как мразя да правя изкуствено дишане на мъж!“, помисли си Монката и хвърли чантата на пода.

Щом младоженецът дойде на себе си, го изпратиха под зорката охрана на бай Киро и Благия право при невестата и с тройна охрана – в общината за подпис. Дотук беше сватбата.

Няколко часа се бори младият лекар за живота на Железния. Накрая написа смъртния акт, седна на пода и се разплака. Това вече се бе случило. Не можеше ли да променя съдбата? „Какъв доктор съм, ако не мога да надвия смъртта?“ – питаше се той.

– И сега ли твърдиш, че не е предишният? – попита Бялата мория сестра си, бършейки потта от челото на лекаря, докато белият гълъб кръжеше над главата му.

– И сега ли мислиш, че имаш право да разбиваш любовния му живот? – отговори ѝ без думи Черната, галейки перата на гарвана нервно.

– По-важно е, че булката ще роди след време син – успокои ги Третата, избърса сълзите на лекаря и му помогна да стане. Вятърът разбута облаците и седна в клонаците.

Черната мория се завъртя около него, но Бялата хвана дъха ѝ. „Стойте далече от Емануил.“, предупреди ги Третата и закрачи редом с младия доктор към общината.

Когато вечерта подреди багажа си в новата квартира, Монката отвори зеления тефтер и с големи букви написа още една рецепта. „Лекарство против Смърт – живот.“

Заспа бързо. В съня си отново чу гласа на онази без име и лице, ставаща му все по-необходима. Сякаш чрез нея се опитваше да замести Мария, която си тръгваше от него.

– В живота ще те намеря ли някога? – попита я той развълнувано.

– Вече съм част от него – отвърна тя с топъл като дихание глас.

– Имам предвид друго – опита се да се събуди докторът.

– Много прибързваш – напомни му деликатно гласът. – Рано е да се срещнем.

– Тогава се махай веднага! – ядосано извика Монката, като се мяташе в леглото.

– Не мога – погали го непознатият глас. – Вече съм част от съдбата ти.

Звездите затвориха златните си мигли, облаците ги завиха с леки пухкави дантели, а Третата мория седеше и гледаше как доктор Емануил Арсов спи и събира сили.

Последното сладко събуждане преди раздялата с Мария щеше да стане след няколко часа. Тя пак щеше да дойде при него и да го разтопи в сладост като мед и огън.

– Защо? – щеше да я попита докторът, разкъсван от желание девойката да остане.

– За да направим лъжата истина – щеше да отговори нежно тя. – И да си оставим спомен завинаги – аз на теб и ти на мен, докато узреем за истинската ни среща.