автор: Albatros

Започнах да си мисля, че Смъртта
е просто дълъг Път през необята.
И си поисках с няколко неща,
и мен да ме запомнят на Земята.

На мама Блага вехтия албум,
във който съм хлапаче голобрадо.
Бастунчето за моя труден друм.
Ръждясалата костурка на дядо.

Пунгията на моя стар баща,
в която той си къташе тютюна.
Тъй не успях за толкова лета
да го прегърна – и да го целуна.

Ще бъда жив из Райските треви,
понеже тук животецът е кратък.
Какво пък? Ще си кажа: – Се ла ви! –
и ще нарамя Пътя за нататък.

И стихче за любимата Жена! –
ще ви оставя в прашните тефтери.
Когато се превърна в Светлина,
спомнете си? – бях вашият Валерий.

1 април 2023 г.
гр. София, 10, 45 ч.