автор: snejenbor

Да, ще напусна този свят без свян и угризения,
трогателно,но няма кой за мен да го боли,
живях за всички вас все в притеснения
и мъничко за себе си, нали.
Днес всичкото е фалш и заменено,
усмивката с ехидност, завист, злост,
прегръдката, тя липсва, дегизирана,
не е за всеки, тя е лукс.
Не, няма твърда дума, толеранс към обещаното,
дори към антики с белеещи коси
и всичкото е ботокс, силикон и ланшното,
към скъпи вещи, слава и пари.
Нюансите на пъстрата ми сянка ,бледнеят
сливайки се със пръстта,изпадайки
по честичко във дрямка,
във унес съм, но всичко в мен крещи.
За бедните да има хляб поне трохица,
а за децата слънце, смях игри,
тук спрях за миг, сломена птица,
не всичкото е злато и пари.