автор: BAIGEZAN

Тогава от небе оловно
се сипеше дъждът край мен.
Бях вир-водица безусловно,
а ти- с чадърче покрай мен.

В гьол нагазил до коляно,
съдбата псувах във нощта,
не знаейки, че толкоз рано
ще ме споходи любовта.

На тротоара ти стоеше.
Чадърът пазеше те суха.
А в мене вреше и кипеше,
дори и ярост май задуха.

Но, ти ми се усмихна благо,
чадър да споделим предложи.
Не само, че ми стана драго-
да станеш моя се наложи.

Сега, когато дъжд заплиска,
за теб си спомням умилен-
как стана ми безкрайно близка
оттам до сетния ми ден.