автор: poligraf

Самотата ми е спътница понякога
и в социума хладен съм излишен,
тез, що ризите за ближния съблякоха
в множеството днеска трудно дишат.

Понякога, тя, самотата е лекарство
и болките ти жадно ги изпива -
през клапана горещ на твойте чувства
изнизват се без всяка съпротива.

И потопен във нея, и във тишината,
на меандрите в сърцето си стаен,
сещаш пулса неподправен на живота,
смисъла на новия ти ден.