автор: Albatros

... когато някой ден си тръгна от този ненормален свят,
ще грохне – сиротинка кръгла, стрелката в моя циферблат,
ще се върти за всички други – и, слава Богу! – не за мен,
опечалил деца, съпруги, ще хлътна в бездната – смирен,
ще се простя и аз навеки! – с миража, че щастлив живях,

че по Господните пътеки не вдидах всуе шум – и прах,
че дишах – праведно човече, раздало се докрай на стих,
то, книги кой чете ли вече? – защо изобщо в тях се крих?
Търкулнах в пепелта кравая – и всекиму отчупих пай.
Аз бях Надеждата! – че Краят си е начало на Безкрай.

24 март 2023 г.
гр. София, 6, 40 ч.