автор: mariq-desislava

Светът някога беше момиче,
което подскачаше по стъпалата
към безкрая -
с острови вместо очи,
с толкова сенчест смях,
от който те заболява дълбоко
и с небрежно небе на върха на пръстите.

Но белезите на последното време
успешно имитират вечност
и ето, че свършекът е тук,
безгрижно приседнал
в скута на апокалиптично момиче,
което само си говори,
затиснато от изнемощяла тишина.
Селото е безлюдно.
От милион лета.