автор: Oldman

Любовта е сляпа!
Дебне те и чака.
Само се зазяпай,
и ще те прилапа.

Ще ви дам и пример
с Гелето и Вела.
Те се запознали,
и като преспали,
взели, че се взели.
Лика и прилика –
Вела като дънер,
той кат’ трепетлика...

Няма да увъртам.
Смятам да го сторя
и да ви разкажа
тяхната история:

- Че си много улав Геле,
това ти харесвам.
„Луд та щурав“, дет’ са вика,
затуй ти е лесно.

Винаги си весел, Геле.
Винаги усмихнат.
И мустаките юнашки
нивга не увисват.

На мажòт, я мислим требе
да стърчи мустака.
Ако, че в сурат замязва
на гнездо на сврака.

И затуй на край на свѐто
я со теб ке пойдем.
Само рекни: - Тръгвай Вело,
одма я ке дойдем…

Геле силно се разчувства
и прегърна Вела:
- Вело, душо, Бог те прати
у нашето село!

Яз без тебе загинàл съм,
толкова съм смотан!
У гъзò са ми ръцете,
к’вото да работам.

На две магарѝща слама
немой да разделим.
Нитò, ако ме попитат,
дума да обелим.

Ти да знаеш, като дѐте,
колко съм пердашен!
Кой ме срещне, ме халоса.
Затуй съм наплашен.

Ако, че със тез мустаки
да изглеждам страшен,
най-добре се чувствам Вело
във уют домашен.

Как можахме с тебе, Вело
ний да се намерим?
Само с тебе мога, душо
брàшно яз да мелим.

Ако двама, ние Вело
земем, че се вземем,
нема да се чувствам Вело
толкоз непотребен.

Яз че те обичам Вело,
к’вото и да стане.
Само рекни. На момента
бих ти яз пристанал...

И след това:

Търсил си белята?
Вече я повика.
Гледа гузно Геле
Вела и кревата...

Геле се повърта
и не ще да ляга.
Вела го притиска,
а той все ѝ бяга!

Дали да излъже,
че сърце го стяга?
Но е неудобно,
някак, не приляга...

И тръгнàха дните,
един подир други.
- Може пък да има
Вела тук заслуги?...

Геле попривикна,
или пък посвикна.
Май че му хареса,
та накрѝви феса...

Няма тук да сеем
на корена ряпа.
Просто приемете:
Любовта е сляпа!

И.Илиев
30.10.2022 г., София