автор: snejenbor

Гръм, тътен, мирис на барут,
сирени, вой, и ужас, смут.
тъга и страх , рояк, гъмжи,
безумно бягащи, смъртта кръжи.
Пронизващ вой и тишина,
прозорци слепи, руина.
Дете прегръща си кутрето,
там, майка вие за детето,
възнак паднало в пръстта,
не вкусило от сладостта.
Баща с детето се сбогува,
сълзите рукват изведнъж.
Любимата глава извръща,
дали ще видя моя мъж?
Кому е нужно ми кажете,
с кого воюваме, защо,
брат, брата да убива зверски
кръвта е кръв,смири се ЗЛО!!!
Тревата троскот на забравата,
гробовете ще заличи,
защо ненужно се избиваме,
там мир ще сключиме, дали?