автор: thedac_poetry

Оставил съм ви книги без цена. Цената на душата не подхожда!
Надявам се, че моите слова с игла по сетивата ви убождат.
Когато задушава те тъга и няма на кого да се оплачеш,
прегръщам те с небе от топлина, което през тегобите си крачи.

Пораснал през години на беди, издигнал се над пепелната злоба,
научих, че проклетите пари са просто увлечения. Пред гроба.
Опитвах се да бъда мил и чист, когато светлината ви изпращам.
Душата ми е бял вселенски лист, но вече и душата ми се схваща.

Написах ви добрите си писма, с които ви обичаме, другари!
Оставил съм ви книги без цена, които ще посвирят на китари.
Преминахме през хиляди беди, които ме изцеждаха жестоко.
Душата ми човешка не мълчи. Душата на словата не е стока!

По-беден от притичващия плъх, дарявам ви с обичане словата.
Не ми е нужен бляскавият връх, защото съм приятел на душата.
Душата ми е скромна топлина, поливаща загиващото цвете.
Оставил съм ви книги без цена, които се надявам да четете...