автор: mariq-desislava

Не отричай светлината,
подобно на изящно
прекършена надежда,
с пролет около шията.
Дори да ти е празно отвътре,
възхвалявай
отчужденото си отсъствие.

Превърни злочестата си,
разхвърляна същност
в житно поле с кипариси,
негодуванието нека хукне
по забравени баири.

Внезапни лястовици пусни
да пролеят поне едно небе,
вместо остарелите сълзи
и не ме търси.
Няма ме.
Екзекутирах отдавна душата си.