автор: poligraf

Отново е пролет, ще лумне във бяло,
ще върже обувки мечтата,
мълчания пак ли ще питат, ще молят,
нахраних ли с обич душата -

по пътя си тръгнал трънлив и покаян
в мен до късната зима да свети,
под небето и до безплътно огрян
да ме помнят с любов върховете.

В устата на чашата с вино се вглеждам,
подарена от майка лозница,
колко ли устни са пили с надежда
да пламнат с любовна искрица?

Как плътски кипежа на дните ми сини
вибрира в кръвта ми гореща!
Как бент да заприщиш на луди години
от съблазни и страстите грешни?

Нека друг вместо мен да дърпа теглича
на каретата пълна с пороци,
в тоз свят подобно невръстно отроче
тепърва ще уча уроци.