автор: snejenbor

Как, как да избягам от време на време от всичко банално,
което души ме и впримчва ме в мрежа буквално?
Как да избягам от вещи, които вехтеят и стават затвори,
за роднинското бреме и гена не ми се говори,
ни за страст разпъваща клетки и разум и тяло,
а любовта де е? Всичко е толкова тъжно и вяло,
а парите с тяхната спарена тучност,
които обримчват живота ми в рими на похотливата звучност?
Ще прережа напълно влакната на времето и......потъвам в безвремие.
С криле съм на птица, летя,но само кажи, до кога?