автор: pastirka

Живота си нарамих със замах,
не знаех, че е тежичък товара.
Уверена във силите си бях.
- Далече съм - си казвах аз - от старост!

Вретеното на бързите ми дни
навиваше съдбата в нишка тънка.
В косите се събуждат днес слани,
изправям раменете, ... но с подплънки.

И все по-рядко в огледало аз
поглеждам, че ми става малко криво.
Отдавна знам, че губя всеки бас
със времето, което пак навива

години като бръмнал стар чекрък.
Единствено в очите ти се търся,
защото в тях съм млад,усмихнат стрък,
от слънчево очакване поръсен.