автор: YOTOVAVA

Последният вечерен силует
премина по оградата прегънат.
Будилниците ще изригнат в пет.
и ще взривят кварталчето по тъмно.

След мириса на сънено кафе
и глетавия щурм на светлината,
отронила дежурното – Здравей!
в мъглата се изгубвам непозната.

И сякаш проиграла съм на шах
отпуснатия срок да бъда с тебе.
Нали по правилата ти живях,

животе мой, а тъй те пропилях –
от сладостта ти нищичко не гребнах
и се изроних в шепа перлен прах.