автор: snejenbor

Мина младост, пеперуда, Боже, колко беше луда!
С ярки багри по крилата, вейкаше се по нивята,
лъчезарна без компас ,реейки се във екстас.
Пролет, лято, есен, зима, тъй животецът премина,
сред тузари , силикон , скъпи яхти и шансон,
но щастлива бе нали? Трясък, тътен, гръм , вали!
Лъч смелчак небе раздра, под чадъра се провря ,
стопли вехтата и плът, уморена чак до смърт:
Е, пристигнах, наближих ,райските врати разкрих!
Свети Петър ги притваря: Мери, гледа въпросително ,
и отпраща я язвително :Не, не си за тука ти!
Тук не ще ти провърви, ей, там ,при оня
със рогата,и посочва и вратата!
Скътала съм и парици, и съм само на трохици,
и закрета с вик нататък, по път трънлив, красив но, кратък!