автор: Albatros

... дали добър бе – или лош, за мене стиснал два юмрука,
скиталец късен тази нощ на портичката ми почука,
отворих му – и го познах, мой брат по ужас, скръб и вопли –
и той прегърна ме без страх с Надеждицата – да се стопли,
след миг от тънкото торбе измъкна сиренце и лучец,
и – камък! – хлебецът му бе, но пък и моят тъй се случи,

щом пийнахме шише мерло, не пожелах да го изпратя –
в света край нас, прогнил от зло, поисках просто да сме братя.
На одъра му стелнах – лен! – мъхнато споменче от мама.
Добричък ли е всеки ден, човек по-блага радост няма.
Човече, който и да си? – на прага ми, добре дошъл си!
Нас Господ с Обич ни спаси от участта да бъдем вълци.