А времето заспало като пес,
преситено от спомени и драма,
изгубило към всичко интерес,
сънува, че сме мъртви и ни няма...
Насън мечтае за потоп,
за ледена епоха или чума,
без оцелели хора, а животните
го шпорят в прелестно бездумие,
живеят го и се плодят
наволя и напълно анонимно,
във хаоса му не прокарват път
и се възрадват на случайната взаимност,
без сметка, без отчет, от чист нагон,
от зов за продължение, не скука,
ядат се безпощадно, ала скромно,
без сантимент, от който да им пука..
Сънува времето, заспало като пес
сред хаос, страх и мрачни катакомби,
над него хора бранят псевдо чест
и мятат като луди гняв и бомби.