Студено е, а кестени на пук на времето,
захвърлят бодливите си връхни дрешки
и пазейки бодливите им голи сърчица
подтичвам към дома задъхана.
Усещам мириса на ябълка и дюля печена.
Блаженство!
Умирам си за вкус на дом и на семейство!
Под клепките ми пъстрогърда есен
разкършва огнената си палитра
от охра, умбра и кармин.
Заспивам,
шепнейки си зимната молитва,
а вътре топло е, дими комин!