автор: rozaliaVladimirova

Оня ден в Т-маркета се вгледах в гърба на неглиже-мъж, с разтегната тъмна, плетена шапка и също тъмно, занемарено палто, с големи петна на гърба, сякаш е стояло дълго забравено окачено под навеса… Клошар същи!
И гледа, горкият, дълго гледа рафта със скъпите опаковки с кафета…Дожаля ми.
А като се обърна- адвокат Скотчев!
Дали името не обрича човека, или си е до човека?!
-Ами в сумрачния, дълбок и зле осветен, тих и странен, поради фигурите в края му, болничен коридор в оная далечна, зла, зимна вечер, когато майка ми предстоеше да умира…Не видях ли определено странните фигури на дебел, чорлав мъж с плетен сив елек, с едва неспукващи илиците копчета над шкембака му, с търлъци над плетените вълнени, размъкнати чорапи и с всичко това в разплути джапанки обут, а над тях- широк, безформен, окъсял от разтягане, анцуг. И срещу него- странен,сух клоун, с бяла, перушинеста перука, сини бузи и топчест морав нос, с черна мушама, догоре закопчана, придаваща зловещ вид на цялата клоунада.
Поуплаших се! Боже-е, как са влезли покрай портиера? Да се стоплят, явно и по пейките ще спят, горките…Бързо напипах две железни левчета в джоба си- поне хлебец да си купят.
-Розалия, ти не ни ли позна, а?
-Она не види-ха, ха, ха- загъргори дебелият просяк.
-Господа-а-а! Викнах и, добре, че озаптих навреме милосърдието си, та съвсем не я оплесках!
Това бяха двамата ни водещи лекари: д-р Х. и д-р У. Как щеш, така го приеми, но в дълбоката провинция май се деградира лесно и- страшно! Поне д-р Z. ще да е бил вече заспал като труп в кабинета си, та не довърши с олюляване и мижав взор триптиха на градските лекари.
Старата иронична гъркиня- баба ми- имаше подходяща фраза: „пропадналата интелигенция”.
Тази нощ се роди семантичен еталон: фразата й се онаглед? !
Заля ме вълна от радост: тия МЕН няма да оперират! Ако от прозореца скоча, по- ще оцелея! Мама- тя си умира безвъзвратно недосегаема за тях!
Човек трябва да осъзнава кога е щастлив и тутакси да прославя Бога!