автор: snejenbor

Спи си! Още е тъмно, вънка е мрак. Ставам,
бързо ще спретна , две кафета с каймак.
Днес по - лежерно, ще се рея без цел
и косите си връзвам с жест небрежен, умел.

И ще съм блага, ще съм просто Любов,
всяка мисъл е дребна, всяко чувство е зов.
Ето, вече просветва, виделее едва,
мятам пъстра покривка, ваза свежи цветя.

Още спиш си блажено, а на мен ми се ще,
вместо мен, да бе рипнал, да приготвиш кафе,
да ръснеш листенца от розов цвят,
да ухае на нежност о, приказен свят!

Да ме милнеш с усмивка, с трептящи ръце,
да се чувствам специална, лека, пухче, перце.
Кафето ми плиска и пуши , кипи,
а той се надига: Какво ми смърди?

Днес беше ли празник??Изкриви се света,
слагам бързо престилка, е нали съм жена????????