автор: Oldman

Забележих тея дена:
- Има некаква промена!
Ходи Пѐро начумерен,
като некой облак черен.

Псува и не поздравлява!
Викам: С Пѐро нещо става!
Щото той, да ме прощава,
яд ли го е, не прощава.

Знае се, че в наше село
нищо скрито не остава.
Всичко знае се за всеки.
Всичко, всеки научава.

И разбира се, научих
(на селò с клюкарки случих):
- Пѐро бил сърдит на Гѐле.
И ми стана ясно, хѐле.

Двамата със Геле нещо
много люто се скарàли.
И се май че аз досещам
за какво са се сдърпàли.

„Тука некой жѐнка има“!,
както казват по французки.
Станат ли от двама, трима,
знае се, че бой ще има.

Казват, че видели вчера
Геле как задиря Пена.
(А пък, както е известно,
Пена е на Перо жѐна)!

Овъртолил Геле Пена,
некъде в царевичака.
А пък гяволът наднича
и уши наострил, чака:

- Първом ти мухата пусне
и загледа ти сеира.
(На глупака малко требе.
Това всеки го разбира).

Пуснал той муха на Перо
и доволен се отместил.
Перо първом не повервал,
ала скоро се освѐстил.

Не очаквал той от Геле
толкоз подло да постъпи!
От деца са като бракя -
двамата - еднакво тъпи.

Заедно са те отрасли.
Двама шилета са пасли.
И еднакви са в акъла -
абе, като два цървула.

Аркадаши близки бяха,
ала беше май до вчера.
Днес не могат да се гледат.
Псуват се на „Твойта вера“!

Туй, че Пена не е стока
знае се от цело село.
Знам, че знае го и Геле.
Гяволи го Геле взели!

Геле знае, че е Пена
мърла, йоще от девойка.
Ама нали си е чуждо,
това смета се за бройка.

Гледаш чуждата кокошка -
а тя ти се чини патка.
Чуждото не киселее.
Струва ти се много сладко.

Цял ден Перо псува люто,
сипе жупел и закани:
- За резил ме направѝха
тея двамата хайвани!

Цело село му се смее,
и го подиграва.
- Тази работа, той вика
няма да оставя.

И опухал Перо Пена,
както се полага,
та да види на мъжо си
как роги ще слага.

Па като ревнàла Пена.
Търтила да бяга,
че отдире иде Перо
с чепата тояга.

Как с последни сили Пена
при Геле отишла,
няма аз да ви описвам,
май ще е излишно.

Геле имал ѝ мерака
йоще от малѐчка,
ала Перо го преварил
и създал му пречка.

Важното е, че със Геле
взели, че се взели.
Писàли се мъж и жѐна
и тъй заживели...

Мислите, че тъй завършва
семейната драма?
Лъжете се, продължава
сагата голяма:

Олекнà му на сърцето
отведнаж на Перо
и побърза към кръчмѐто
на бай Митю–Дзверо.

Мъка ли е или радост,
той ще ги полее.
Може даже като пийне,
песен да запее.

Но когато се напие,
ей така, без мярка,
всеки гледа да се скрие.
Да не му се мярка.

Че пиянството на Перо
е добре известно.
Той се бързо разлютява
и се пали лесно…

Тъй отмина некой време
и тогаз разбрахме:
Перо булка си намерил!
И туй доживяхме!

- Как го виждате вий Перо,
цял живот ергенин?
Той земята ще обърне
и ще се ожени.

За жена решил да вземе
сестрата на Геле.
Викаха ѝ Църна Стана.
Та тя му пристана.

Тъй че станаха роднини
двамата със Геле.
А не мина и година
и ядът му мина.

Пият двамата в кръчмѐто.
Като се напият,
първом те ще се прегърнат,
после ще се сбият.

Перо го „на макя“ псува,
после и „на жѐна“.
(Като нищо че го стори,
хич не го е еня)!

И пак Перо с пуста Пена
станаха роднини.
Каква точно му се пада?
Не знам. Ха кажи ми!

Геле, девер му се пада,
а каква е Пена?
Може би му е етърва
женката му първа.

А пък Пена, с Църна Стана
първа дружка стана.
Често ходят си на гости.
(Перо уж ѝ прòсти).

Но веднаж, кат’ дойде Пена,
не завари Стана.
Само Перо беше в къщи,
та я одма хвана.

- Щом дошла му е на гости,
сама се навряла,
Перо няма да ѝ прòсти.
Да не е идвàла.

И той може с чужда булка
да си поиграе.
Нека да се пукне Геле.
Да му се не знае!

Нека сега и на Геле
кофти да му стане.
Тогаз и ядът на Перо
белким да престане.

Няма той да е прецакан,
навред подиграван.
Перо също е отракан
и се не предава...

Поуспокои се Перо -
квит са вече с Геле.
Пак станàха аркадаши
героите наши.

И седнàли във кръчмѐто
на бай Митю-Дзвера,
забравѝха всичко лошо,
ставало до вчера.

Пак надигнат пълни чаши,
пак се те прегръщат...
И веднаж, кат се напиха,
взеха че решиха:

- Стига ядове сме брали
с тия пусти женки!
Уж с една се първом сбереш,
пък я после менкаш.

- Нема ний да позволиме
жѐни да командват!
Они требе да ни слушат
и да ни се радват!

- Затуй, нека вдигнем чаши
и забравим злото.
Толкоз кратко е доброто!
Вечно е теглото!...

Илко Илиев
11.11.2022 г., София