Тази година направих много мартеници. Дадох на синът ми за внука ми Калоян за съучениците му и за Госпожите. На Емо също дадох много за децата в училището и за Госпожите и Господина, които ги обучават там. И на дъщерята, за в работатата И, за колежки и колеги.
И взех с мен много мартеници, да имам и да ги дарявам на хората! Нападнаха ме болестите, но аз не се предавам и се боря с тях. Те са като една Ламя, но не с три глави, а толкова много са и нови се появяват. Личната ми даде направление за Профил и за ендокриноложката и цял един ден бях там в клиниката. Четох книги и кръстословици решавах и така ми мина деня. Занесох изследванията, имах час, точно на 1-ви март при Ендокриноложката и им подарих на нея и на сестрата мартеници дълги, които плета с плетката на макраме, вързах им на ръката със сърчице и една бяла кукличка бях направила и рокличка и шапка червена на една игла изплетох, а за оченца и бях зашила две сини мъниста и едно червено за устенца. После в коридора вързах на всички болни по една мартеница със сърчице, за да са здрави! Пратиха ме в Здравната каса, за протокола и там и на тях подарих мартеници и те ми подариха. А после имах час при личната и на тях подарих и на спирката на маршрутката на жените и на шофьора. И така доволна, че днес бях като Баба Марта и дарих радост на хората с моите мартенички се прибрах! И съм щастлива, въпреки болестите ми! Обичам децата си, внуците, внучката, снахите и правнука ми палав и сладък! Обичам и приятелките си от цяла България и Нели, която е в Испания, всички ги обичам много! Обичам живота! И вас обичам! Даже и болестите си обичам! И себе си обичам!!!