С усмивка ледена ме спираш.
Край нас е празна суета.
С тълпата гневна си отиваш -
в душите тлее есента...
За обич чувствата изстиват
и сиви мисли се редят.
Прекрасни мигове се сриват -
отдавна безнадеждно спят!
С години думите стаени
как исках да ги чуеш ти.
Но в хлад, и в студ сме упоени -
бледнеят нашите мечти!