автор: ma_gi

по Оз

Тенекиени човеци до плашило
и страхливи лъвове зад тях…
И лъжа.
Понякога красива.
Като Изумруденият град.

Със магьосници от Оз е пълен шкафът,
със измислена реалност,
с очила,
а пред погледите – мръсните чаршафи.
И пералните.
С пегасови пера.

Пишем,
трием,
после пак наново.
Истини, смалени до лъжа.
Може би в началото бе словото,
но сега
се валя из прахта.

А безмозъчните,
мълчаливо,
но със брадва в двете си ръце
настояват, че светът е в сиво
и че няма други светове.

Смее се поредната преструвка,
раболепничи,
прегъва колене
скрила във вълшебните обувки
по едно безоблачно небе...

Тенекиени човеци.
И плашило.
Може би и лъвове. До тях.
И лъжа.
Която си отива,
щом се върне звънкият ти смях.