автор: Icy

Видях тъгата в твоите очи
и мигом пожелах да я прогоня.
Дали от страх, че мен ще заболи,
или от състраданието воден,

опитах се усмивка да даря
с надеждата, че мога да помогна,
но не пробудих блясък на заря -
намръщи се и ме погледна злобно.

Така от непотърсено добро,
което исках щедро да раздавам,
остана изпокършено стъбло,
обречено на горестна забрава.

И ето пак, в терзания обзет,
превърнах се в натрапник и насилник.
Навярно все така ще съм проклет -
да съм ненужен. Бреме непосилно.