Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Anyth1978
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145

Онлайн са:
Анонимни: 758
ХуЛитери: 1
Всичко: 759

Онлайн сега:
:: valchebnica

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДядо Петко и Сийка, кипрата комшийка
раздел: Хумор и сатира
автор: Oldman

Веднаж тръгна баба Недка
в Тузлата, на кални бани.
Тя отдавна как се кани,
че въртят я всички стави.

- Вече нямам нищо здраво!
За боклука съм направо,
жалваше се баба Недка.
- Недке, туй не се лекува,
аз ѝ викам. Тя не чува.
Глава – тиква добруджанска!
(Те са все дебелокори,
с тях не може да се спори).
Глава твърда, не увира.
Всяка логика отхвърля
и от дума не разбира.
И за „Ковид-19“
даже не се ваксинира!...

- Нейсе, казвам си. Да ходи.
Поне ще се поразходи.
- И дано да поостане,
мислеше си дядо Петко,
правейки си тънки сметки
за игривата съседка.
Вече е готов със плана:
- Щом замине баба Недка,
смятам Сийка да поканя.
И докато се усети,
ще я вкарам под юрганя...

Сийка беше му съседка
и далечна братовчедка.
Така някак, по роднински,
дядо ще си я прикотка.
Някакси ще я залъже
и ще я забаламоса.
Щом му дойде тя на гости,
дядо няма да ѝ прòсти.
Хвърлил ѝ е той мерака
и момент удобен чака.
Ще ѝ каже, че наследство
може Сийка да получи:
Със сина си той не случи,
внукът му не го поглежда.
Само Сийчето остава.
Тя е негова надежда.
И ако е тя послушна,
дядо само ще я гушне.
В розовото ѝ ушенце
мили думи ще пошушне.
Щото много я обича,
че на зайче му прилича.
Толкоз пухкава и кротка!
Истинска ангорска котка.
- А таз’ палава походка!…
Дядо като я погледне,
му омекват колената.
След туй трябва да поседне,
че му се върти главата.

А пък Сийчето си мисли,
тъй, усмихвайки се мило:
- Захапà стръвта глупака.
Аз това отдавна чаках.
Иска дъртият пергишин
млада бройка да запише.
Не напразно тя старà се,
прави стойки и въртя се.
- Куката захапа яко.
Ще прецакам аз дъртака!

И, да затвърди успеха,
тя се врътна дяволито.
- Чао, каза му, до скоро.
Ще се видим, дядо Петко.

- Ти не ме наричай „дядо“,
нищо, че си толкоз млада.
„Дядо“ съм за баба Недка
а за теб съм „чичо Петко“.

И така се разделиха –
всеки, с своите мераци:
Дядо Петко – да я гушка,
Сийчето – да го ошушка...

Но се върна баба Недка,
някак бързо, ненадейно.
Каза: - „Свършиха парите“
и попари им мечтите -
дядо Петко, „Да погушка“,
Сийчето, „Да го ошушка“...

Илко Илиев
16. Септ. 2021, София


Публикувано от anonimapokrifoff на 01.03.2023 @ 10:28:17 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   Oldman

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 03:26:59 часа

добави твой текст
"Дядо Петко и Сийка, кипрата комшийка" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.